Тази голяма и елегантна порода е със симетрично и солидно телосложение. Тя е олицетворение на сила, грация и издръжливост. Дългата, гладка козина на Английският сетер е копринена и добре подредена. За определение на цвета на козината на тази порода се използва терминът "belton" (с петна). Основният цвят винаги е бял със син цвят (син белтон), с лимонов (лимонов белтон), с оранжев (оранжев белтон), с черен (черен белтон) или с трицветен (смес от син белтон с черен цвят или белтон и тен). Възрастните мъжки екземпляри са с дължина 65-69 см и тегло около 28,5 кг. Възрастните женски имат дължина около 61-65 см и тегло от 27 кг.
Английският сетер води началото си от 1500 г., когато е бил известен като ефективно куче за птици. Съществуват различни варианти за точната история на породата. Някои смятат, че е произлязла от различни испански земни шпаньоли. Друга теория гласи, че породата е създадена чрез кръстосване на стария воден шпаньол, стария испански пойнтер и ранните типове спрингер. Най-ранният известен текст, в който се говори за породите сетер, е преводът ("Of Englishe Dogges" на д-р Йоханес Каюс) от латински език през 1576 г., но дори и той не е напълно ясен по отношение на това дали писанията се отнасят до предците на съвременния сетер. Първата изложба на породата, включваща Английски сетери, се провежда през 1859 г. в Нюкасъл ъпон Тайн, в североизточна Англия.
Английските сетери са дружелюбни, добродушни кучета, които установяват добра връзка със семействата си. Те са живи, общителни кучета, които ще оповестяват пристигането на посетители и ще се отнасят с тях така, сякаш ги познават цял живот! Разбират се добре с деца и са много толерантни - въпреки че не бива да се възползват от това. Естествено щастливи са с други кучета и домашни животни.
Както при много други породи, Английският сетер може да страда от различни наследствени заболявания на очите и дисплазия на тазобедрената става (състояние, което може да причини проблеми с подвижността). Ето защо е важно да се изследват очите и тазобедрените стави на кучетата преди развъждане. Глухотата също може да се прояви като наследствено заболяване и може да се изследва от ранна възраст.
Тази порода се нуждае от доста упражнения - на възрастен представител са му необходими около два часа дневно. Те са склонни да се скитат, затова се уверете, че градината ви е добре оградена.
Кучетата от едри породи, освен че имат голям апетит, се възползват от различен баланс на хранителни вещества, включително минерали и витамини, в сравнение с по-дребните кучета. Английският сетер е предразположен към подуване и стомашни проблеми. По-малките и по-чести хранения може да помогнат за минимизиране на този риск.
Английските сетери се нуждаят от разумно количество грижи и подстригване, за да изглеждат в най-добрия си вид. Редовното подстригване на космите между възглавничките и под ушите е задължително. В ушите им трябва да се допуска въздух, за да се предотвратят инфекции. От време на време е необходимо да се обръща внимание на козината. Ако показвате тази порода на изложения, ще е необходимо значително повече внимание.
