Малиноа е средно голямо, късокосместо куче с квадратни очертания. Въпреки че хората често го бъркат с немската овчарка, то е с по-квадратен профил, с по-леки кости и по-изящна глава. Козината на Малиноа е с пепеляв, червен или сив цвят и има черни оттенъци по върховете на косъма. Опашката му обикновено е по-тъмна или с черен връх, лицето е с черна маска, като ушите също са предимно черни. Възрастните кучета са с дължина между 61 и 66 см, а женските - между 56 и 61 см. Тежат между 27,5 и 28,5 кг.
Белгийското овчарско куче се среща в четири разновидности: Laekenois, Tervueren, Groenendael и Malinois, кръстени на областите в Белгия, от които произхождат. Трудолюбивите белгийски овчарски кучета са признати още през Средновековието. През 90-те години на XIX в. професор от Белгийското училище по ветеринарни науки записва стандарти за различните видове. Отбелязва се, че всички те са сходни по тип, като основната разлика се корени в козината им. Тогава професорът ги разделил на разновидности и посъветвал да се развъждат като отделни породи. Породата "Малиноа" е първата от белгийските овчарски кучета, която е разработена като самостоятелен тип и се размножава в съответствие с него. Тя е и първата, която става популярна.
Малиноа не е за хора, които "просто искат куче" - това е любвеобилен, предан другар, който ще защитава дома и семейството си и който се нуждае от опитен стопанин. Както при всички породи със склонност към пазене, не е препоръчително да насърчавате тези инстинктит, когато кучето е младо, тъй като може да започне да се опитва да ви защити в неподходяща ситуация. Естествените му инстинкти за охрана ще се задействат, ако и когато е необходимо.
Както при много други породи, всички разновидности на белгийската овчарка може да страдат от наследствени очни заболявания и дисплазия на тазобедрената става (състояние, което може да доведе до проблеми с придвижването). Затова е важно преди развъждане да се проверяват очите и тазобедрените стави на кучетата.
Малиноа се нуждае от над два часа ежедневни упражнения, обучение и умствена стимулация. Породата е изключително податлива на обучение и може да се изяви в аджилити, послушание и други кучешки "спортове". Това са много активни кучета и не бива да се гледа на тях като на домашни любимци, ако трябва да бъдат оставяни сами по цял ден.
Освен че имат голям апетити, кучетата от големи породи се нуждаят от различен баланс на хранителни вещества, включително минерали и витамини, в сравнение с кучетата от по-малки породи.
Малиноа е късокосместо куче с вълнен подкосъм. Козината е по-гъста на опашката и около врата, като задните крайници са с по-дълъг косъм. Кучетата от породата Малиноа се нуждаят от сресване само веднъж седмично, благодарение на козината им, която не се нуждае от поддръжка.
