Поразително аристократични, Бернските планински кучета са едни от най-привлекателните швейцарски работни породи. Козината им е мека и копринена, с гъста подкозина. Представителите винаги са черни с бяла бляскава муцуна, бели гърди и лапи, както и с бели върхове на опашките. Богатият кестеняв или загорял цвят разделя черното и бялото по краката и бузите. Те са силни и здрави кучета, като възрастните женски са високи между 58 и 66 см, а мъжките - между 64 и 70 см. Теглото и при двата пола е между 40 и 44 кг.
Произходът на породата Бернско планинско куче (или "Бернер") може да се проследи допреди 2000 години, когато римляните нахлуват в Швейцария, тогава известна като Хелвеция, със своите говедари и кучета пазачи. Римските кучета от типа "мастиф" вероятно са били кръстосани с такива за охрана на стада, които са можели да издържат на суровите климатични условия в Алпите, а и са послужили за смекчаване на темперамента им. Тогава бернерските сененхунди са били използвани за превозване на тъкани изделия или млечни продукти от село до село.
Бернските планински кучета са добродушни и обичат да бъдат включвани във всички аспекти на семейния живот, което ги превръща в прекрасни другари. Привързани, търпеливи и особено добри с децата, като дори ги защитават, ако е необходимо. Имат нужда да бъдат с хората и да получават обич. Те ще лаят, за да предупредят пристигането на посетителите, но скоро ще се успокоят отново. При условие, че са били социализирани с котки или други домашни животни, още като са били малки, оттам насетне винаги ще ги приемат.
Здравословните проблеми, които най-много засягат породата Бернски планински кучета, са някои особено агресивни видове ракови заболявания, към които те са особено предразположени. Поради това, често продължителността им на живот е по-кратка. Както и при много други големи породи, те може да страдат от дисплазия на тазобедрената става (състояние, което може да причини проблеми с подвижността). Ето защо е важно преди развъждане да се направи оценка на тазобедрената става на кучетата.
Докато са още малки - упражненията трябва да бъдат ограничени, за да може костите и ставите да се оформят правилно. След като навършат една година, вече може да бъдат пуснати от повода и да бягат свободно. А възрастното Бернско планинско куче се нуждае от около един час дневно упражнения.
Кучетата от гигантски породи, освен че имат огромен апетит, се възползват от различен баланс на минерали и витамини, поддържайки различни нужди на ставите и хрущялите. Бернецът също е предразположен към подуване и стомашни проблеми. По-честото хранене с по-малки количества може да помогне за минимизиране на този риск.
За тази порода се препоръчва ежедневно подстригване, за да не се заплита козината и да се намали количеството, което пада. Космите между възглавничките трябва също да се подстригват редовно.
