Лесно разпознаваеми поради своите благородни, набръчкани глави, увиснали долни клепачи и дълги, висящи уши. Кучетата от породата Блъдхаунд имат мощни тела и крайници и са наистина големи! Те имат къса, гладка козина, която бива черна с тен, чернокожа с тен и червена. Възрастните женски са с височина 58-63 см, а мъжките - 63-69 см. Тежат 41-50 кг.
Произходът на съвременните породи кучета Блъдхаунд тръгва от манастира Сейнт Хубертс, където кучетата, наречени "Segusius", първоначално са били използвани за проследяване на вълци, големи котки и елени, както и на следи от ранен дивеч. Когато нормандците завладяват Англия през 1066 г., те внасят много от своите кучета, като породата "St Hubert Hound" са едни от тях. След като са пренесени в Англия стават известни като "Bloodhounds" - или по-точно казано, това са кучетата с черен цвят на кожата и тен (белите са наричани "Talbot Hounds"). Съвременният Блъдхаунд не е идентичен на кучето от онова време, но все още се нарича Chien du St Hubert в Белгия.
Това са кротки и любвеобилни кучета, които обикновено се разбират добре с деца и може да живеят в хармония с други кучета и домашни любимци. Дружелюбни са и ще посрещнат както желани, така и нежелани посетители. Въпреки че са тихи в къщи, навън може да са много шумни. Те са семейни кучета и не обичат да бъдат оставяни сами.
Както при много други, породата Блъдхаунд може да страда от дисплазия на тазобедрената става (състояние, което може да причини проблеми с подвижността). Затова е важно преди развъждането да се направи оценка на тазобедрената става на кучетата. От друга страна, отпуснатата кожа на главата на представителите от породата може да доведе до проблеми с клепачите и очите.
Поради размера и темпото на растеж на кученцата не ги натоварвайте прекалено много. През първата година трябва да се полагат грижи, за да се гарантира, че костите и ставите им имат възможност да растат правилно. В зряла възраст Блъдхаунд има феноменална издръжливост и се нуждае от активности над два часа дневно. Това са предимно кучета за следене, които веднъж попаднали на примамлива миризма - отчаяно се стремят да открият нейния източник! Съществуват класове и изпитания за проследяване и участието в тях или поне възможността да използва носа си е от жизненоважно значение за доброто състояние на тази порода.
Кучетата от едри породи, освен че имат голям апетит, се възползват от различен баланс на хранителни вещества, включително минерали и витамини, в сравнение с по-дребните кучета. Английският сетер е предразположен към подуване и стомашни проблеми. По-малките и по-чести хранения може да помогнат за минимизиране на този риск.
Тази порода не се нуждае от много грижи, тъй като козината ѝ е къса и гладка. Достатъчно е от време на време да се почиства с четка, за да се отстранят свободните и мъртвите косми. Въпреки това, трябва редовно да се проверяват ушите и очите, за да се гарантира ранното диагностициране на евентуални инфекции.
