Големите Мюнстерлендър-и (или „Munsters“) са кучета с добри пропорции, които се държат добре. Козината им е дълга и гъста с много косми по краката и опашката. По-малките им роднини са по-сетерски, но във всички останали аспекти, с изключение на окраската, си приличат на външен вид. Големите Мюнстерлендър-и са или черни, или черни с бяло, докато по-малката версия е кафява (червеникавокафяв цвят) и бяла или червеникавокафяво-пъстра. Възрастното куче Голям Мюнстерлендър е високо 60-65 см и тежи около 25-29 кг, а женските са 58-63 см и около 25 кг. Възрастният Малък Мюнстерлендър достига 54 см за възрастни мъжки и 52 см за женски, с тегло около 15-17 кг.
Тези мили, привързани кучета се свързват добре със семейството, други кучета и домашни любимци. Повечето от тях имат голямо търпение към децата. В съюото време ще действат като кучета пазачи, когато е необходимо и могат да бъдат доста гласовити. Те са смели, готови за изпълняване на команди и имат много нежен характер. Те се нуждаят от стопани, които ще прекарват много време и ще им дават много обич. Създават впечатлението, че напълно се наслаждават на живота и искат собствениците им да правят същото!
През 1800 г. кучетата птичари в Германия се предлагат във всякакви форми, размери и цветове на козината. През втората половина на 19 век, поради нарастващия интерес към отделните породи, отделните типове се разделят. Когато Германският клуб на дългокосместите пойнтери изготвя своите стандарти, по някаква причина единственият разрешен цвят е бил червеникавокафевият и белият. Черно-бели кученца, много от които с отлични кръвни линии, са раздадени на фермери и ловци от района на Мюнстер в Германия. Цветът е нямал значение за тях и затова тези кученца са били развъждани, като вероятно са били вкарани други породи, напр. тип шпаньол или сетер, докато през 1919 г. породата кучета Голям мюнстерландер не получава признание сама по себе си, за да го разграничи от по-малката версия.
Както при много породи, Големият Мюнстерлендър понякога може да страда от наследствени очни заболявания и дисплазия на тазобедрената става (състояние, което може да доведе до проблеми с подвижността), но те не са чести. Препоръчва се очен тест и оценка на бедрата на кучетата преди разплод. Малкият мюнстерландер няма широко признати здравословни проблеми, специфични за породата.
Големите мюнстерландери са предимно спортни кучета, но ще се адаптират доста лесно към семейния живот, стига да им се дават много упражнения. Те обичат водата и затова трябва да се внимава, за да се гарантира тяхната безопасност, когато са пуснати да бягат свободно. Те са супер спътници за активни хора, които се задоволяват или да работят, или да играят.
По-малката порода мюнстерлендер трябва да има правилния баланс на всички основни групи хранителни вещества, включително постоянно снабдяване с прясна вода. Важно е да провеждате редовни оценки на телесното състояние, за да сте сигурни, че поддържате кучето си в идеална форма и не забравяйте да го храните поне два пъти дневно и в съответствие с указанията за хранене на неговата конкретна храна. Като куче от едра порода, големият мюнстерлендер, освен че има голям апетит, се нуждае от различен баланс на хранителни вещества, включително минерали и витамини, в сравнение с кучетата от по-малки породи. Породата може да бъде предразположена към подуване и стомашни проблеми; по-малките, по-чести хранения могат да помогнат за минимизиране на този риск.
Големите мюнстерландери не изискват малко грижи - седмично разресване и четкане ще са достатъчни. Окосмяването около ушите, предните и задните лапи и опашката ще се нуждаят от периодично подрязване и сресване. Излишните косми между възглавничките на краката трябва да бъдат подстригвани, когато е необходимо. Те са кучета, които се радват на всякакви метеорологични условия, така че чувствайте се предупредени, калта и мръсотията могат да бъдат проблем!
