Една от най-известните породи, Санбернар, е висока и добре сложена порода кучета. Те са мускулести, имат силна и внушителна глава и могат да бягат по неравен терен с бързи и плавни движения. Могат да бъдат оранжеви, махагонови, керемидено-червени или бели с цветни петна. Възрастните мъжки кучета са високи най-малко 75 cm, а женските - най-малко 70 cm. Тежат приблизително 68-91 кг.
Името на кучето Сен Бернар идва от хосписа Сен Бернар , основан през 1980 г. от Сен Бернар дьо Ментон като убежище за пътници, които прекосяват опасния алпийски проход между Швейцария и Италия. През 1707 г. преуморените монаси осъзнават, че кучетата с техните отлични муцуни, сила и устойчива на атмосферни влияния козина са подходящи за спасяване на пътници, благодарение на вроденото си чувство за ориентация, затова създават собствена програма за развъждане и кръщават кучетата алпийски мастифи. Едно от най-известните кучета, Бари, е спасило живота на 40 души.
Характерът на сенбернара може да се обобщи като "нежен гигант". Те са добродушни, надеждни и обичат семейния живот. Те са много лоялни кучета и рядко лаят, но при необходимост ще защитят стопаните си и техните вещи. Приемат други домашни любимци без проблеми. Като малко куче трябва да бъде научено да не дърпа повода си.
Най-сериозните здравословни проблеми, които често се наблюдават при кучетата от породата Сен Бернар, са различни заболявания на костите, включително рак на костите, епилепсия и сърдечни заболявания. Както при много други породи, те могат да страдат и от наследствени очни заболявания и дисплазия на тазобедрената и лакътната става (ставни заболявания, които могат да доведат до проблеми с подвижността). Ето защо е важно да се изследват очите и тазобедрените стави на кучетата още преди развъждане.
Упражненията за кученцата от породата Сен Бернар трябва да се правят много постепенно, за да се избегне прекомерното натоварване на растящите им кости и нежни тъкани, и дори при възрастните кучета трябва да се внимава за постепенното увеличаване на упражненията. Въпреки това, за своите размери те наистина не се нуждаят от големи повтарящи се упражнения, за да сувоят нещата - около един час дневно за възрастно куче е напълно достатъчно.
Кучетата от гигантски породи, освен че имат оргомен апетит, се нуждаят от различен баланс на минерали и витамини, които поддържат различни нужди на ставите и хрущялите. Бернардите са склонни към подуване на корема и стомашни проблеми, затова се опитайте да ги храните с по-малки и по-чести порции, за да намалите риска.
Съществуват два вида козина - гладка и грапава. Гладката козина е късокосместа, а грапавата - дългокосместа. Груумингът не е проблем, освен количеството козина, което трябва да се обработи! Те трябва да се четкат или разресват няколко пъти седмично, за да се отстранят свободните косми. Ушите трябва да се поддържат чисти, а очите да се проверяват много редовно, особено при кучетата с увиснали клепачи. Бернардите са чистоплътни животни, но са склонни да мърсят.
