Ши Тцу е дългокосместо, здраво малко куче, което се среща в различни цветове (виж стандарта на породата за подробности). Те се движат по доста забележителен начин с пренесена опашка на гърба. Възрастният Ши Тцу е висок не повече от 27 см, а идеалното тегло е 4,5-7,5 кг.
Ши Тцу е привързано, игриво и интелигентно куче. Като порода те могат да бъдат независими и предпазливи към непознати. Наслаждават се на ученето и обичат да угаждат, но понякога могат да бъдат упорити и да оставят впечатлението, че някои задачи са им непосилни. С търпение и последователност могат да станат относително послушни.
Смята се, че породата кучета Ши Тцу произхожда от Тибет, където са живели в храмовете и понякога са били подарявани на императорите на Китай. След като е било в Китай, кучето ши тцу е кръстосано с пекинез, за да се превърне в породата, която познаваме днес. Те пристигат във Великобритания след 1912 г., но не са били признати до 1949 г. Едва през 60-те години на миналия век са признати в Америка.
Подобно на много други породи, кучето Ши Тцу може да страда от някои наследствени проблеми с очите и капачките на коленете, които могат временно да се изплъзнат от мястото си. Те също са по-склонни към ушни инфекции, гръбначни дискови заболявания и проблеми с дишането.
Ши Тцу изискват упражнения, но са щастливи да останат вкъщи и да играят. Те са напълно доволни от кратки разходки и биха предпочели три 20-минутни разходки пред едночасов преход.
Малките кучета имат бърз метаболизъм, което означава, че изгарят енергия с висока скорост, въпреки че малките им стомаси налагат по-често и по малко хранене. Храните за дребни породи са специално проектирани с подходящи нива на ключови хранителни вещества и по-малки размери, за да отговарят на по-малки усти. Това също насърчава дъвченето и подобрява храносмилането.
Козината на Ши Тцу е дълга, мека и гъста, с голямо количество подкосъм и изисква много ежедневна грижа, за да изглежда в отлично състояние. Те също изискват често къпане, понякога дори веднъж седмично и трябва да бъдат напълно изсушени. Тъй като козината расте нагоре от носа, често е вързвана на върха на главата. Може да се наложи муцунките им да се мият ежедневно, тъй като храната може да остава по козината им. Ако козината стане прекалено голяма, може да се поддържа къса, грумърът или развъдчикът е може би най-добрият човек, който да ви посъветва как да се направи това.
