Компактни, здрави и изпълнени с енергия, „уелшите“ са не само умни, но и изключително работливи кучета. Те имат твърда, груба козина и излъчват увереност, като винаги изглеждат готови за действие. Уелският териер може да бъде черен и жълтеникаво-кафяв или черно-прошарен с жълтеникаво-кафяво. Възрастните екземпляри достигат височина 39 см или по-малко и тежат между 9 и 9.5 кг.
Някои историци смятат, че Уелският териер има пряка връзка със Староанглийския черно-жълтеникаво-кафяв териер (известен още като Грубокосмест териер). Въпреки това съществуват детайлни уелски родословия, които предполагат, че породата не произлиза от този вече изчезнал английски териер. През 1737 г. жителите на Карнарвъншир се гордеели с чистокръвните си уелски териери, които по онова време били известни като Карнарвънширски уелски териер. В продължение на повече от два века и половина породата била използвана за лов на видри и язовци в глутници. Официалното ѝ признаване като отделна порода в Англия станало през 1885 г.
Уелският териер е енергично, жизнерадостно и интелигентно куче, което е силно привързано към своето семейство. То изгражда много здрава връзка със стопаните си и е игрио и забавно, макар че може да бъде леко резервирано към непознати. Ако бъде запознато с котки още в ранна възраст, ще ги приеме без проблем. В противен случай може да прояви склонност да ги преследва. Обикновено се чувства най-щастливо, когато е единственото куче в домакинството!
Уелският териер може да страда от наследствени очни заболявания, за които са налични генетични тестове.
Уелският териер е неизчерпаем източник на енергия! Винаги готов за игра, бягане и забавления, той обожава да плува, така че е добре да внимавате, ако има водоеми наоколо. Въпреки че е много активен, ако един ден не успеете да му осигурите достатъчно упражнения, ще приеме ситуацията без проблем. Възрастните кучета се нуждаят от поне час движение дневно, но с удоволствие ще се занимават и повече.
Малките кучета имат бърз метаболизъм, което означава, че изгарят енергия с висока скорост, но поради малките си стомаси трябва да се хранят често и на малки порции. Храните за малки породи са специално създадени с подходящи нива на основни хранителни вещества и по-малки гранули, които които са удобни за дъвчене и подпомагат храносмилането.
Уелските териери се нуждаят от изскубване на козината два или три пъти годишно. Разресване и ресане трябва да се правят два до три пъти седмично.
